Едва ли има българин, който да не се гордее с Григор Димитров. Да, той не успя да изпълни нещата, които специалисти и бивши играчи му предсказваха преди 10 и повече години, но Димитров си остава най-добрият ни тенисист… може би за всички времена. Въпрос на гледна точка и дебатиране.

Аз самият изобщо не съм тенис специалист. Харесвам спорта, но дотам. Тактика, стилове, планове… всички тези неща са ми непонятни. Затова и няма да ви губя времето и да ви говоря за арсенала на Григор или да му давам акъл как да играе.

Днес, може би повече от всякога, българското общество е разделено на мини и на макро групи по всеки един аспект и проблем от ежедневието ни. Политически, икономически, социално, спорт, музика, образование… Каквото се сетите. Някои казват, че в това няма нищо лошо. Един харесва Левски, друг харесва ЦСКА. Един харесва Бойко Борисов, друг харесва Ахмед Доган. Един иска телешко, друг свинско. В спора и конкуренцията се раждала истината.

Но за мен иститната е, че това разделение е плод на добре премислени схеми, чиято единствена цел е дебългаризацията. Един „тренд“, както е модерно да се казва днес, който върви по план и с всеки изминал ден се приближава все повече и повече до крайната си цел – заличаването на историята ни и всичко българско. Занижаването на критериите ни за всичко. От месните продукти в магазина до числото, което избираме в деня на избори. Замислете се колко знае вашето дете за историята на родината си благодарение на това, което е начуил в училище? С какво се гордеем днес? Къде е елитът, цветът на нацията? Кои са хоата, които да дават тласък напред на България и българите? С какво се гордем?

Чакайте, чакайте! Какво общо има тениса, Григор Димитров и дебългаризацията? Че Гришо е една от най-добрите ни реклами по света! Има, за съжаление, има доста общо… Спортът е отражение на процесите в една държава. Високите спортни постижения са плод на много тренировки, на много труд, много саможертви и мнооооого планиране и тактика. Но зад всичко това трябва да стои някакво финансиране. Един вид обезпечаване на таланта.

Ще предположа, че Република България не е дала нищо на Григор Димитров. Гришо отдавна не живее тук, в редките му изказвания на роден език си личи, че той го използва адски рядко. Натовареният календар го държи в чужбина за повече от 300 дни от годината. Нормално, професионалният спорт иска своите жертви. Смея да твърдя, че държавните и спортните ръководители на България нямат и 1% заслуга за успехите на Димитров. Вижте на какво прилича Българския национален тенис център и сами може да си отговорите на въпроса колко важен е тенисът за хората, които работят в ММС, НС, МС, Президентсво и още, и още…

Тогава защо по дяволите трябва да се сърдим на Гришо, че предпочете да играе на демонстративен турнир във Франкфурт под супер „cool“ псевдонима „G-Unit“, вместо да защитава цветовете на България в Купа „Дейвис“? Димитров не е играл в това състезание от 2015 г., това едва ли е изненада за някой. Гришо си гони личните цели, има си график и е повече от ясно, че си има приоритети.

Поредният тежък сезон е към своя край, умората започва да взима връх, той трябва да разпредели умно силите си и да си направи добър план за възможно най-силен край на годината. Димитров е професионален спортист в индивидуална дисциплина. Само той и никой друг е отговорен за своя успех.

И тук някъде идва реалността наречена Новак Джокович. 36-годишен сърбин от Белград, който спечели 3 от 4-те турнира от Големия шлем през тази година. Най-успешният мъжки тенисист за всички времена. Легенда не само на тенис, но и на спорта. Обожаван и боготворен в родината си. И с пълно право. Миналата неделя Ноле спечели Откритото първенство на САЩ. Финалът на US Open бе 49-ят официален мач на Джокович за тази година. Григор, който загуби в Ню Йорк в третия кръг, изигра своя 45-ти мач за годината.

Novak Djokovic, Serbia’s men’s basketball team, and Serbian fans sing the popular song “Rejoice, Serbian people, for freedom,” that commemorates Serbia’s heroes throughout history and the cradle of its culture and faith, Kosovo & Metohija. pic.twitter.com/ktxl5FVCan

— Aleks Djuricic (@AleksDjuricic) September 12, 2023

Ден след като Ноле спечели 24-та титла от Големия шлем хвана самолета и отпътува за Белград. Десетки хиляди отново го посрещнаха на летището, отприщвайки куп емоции не само у Сърбия, но и в целия свят. Ноле заслужава всички тези аплодисменти и ръкопляскания. Та той е номер 1 тенисист. Не само на нашето време, а откакто играта е измислена. Този същият Джокович, който прекарва далеч повече време у родината си за разлика то наш Гришо, имаше ден-два почивка в Сърбия и моментлано хвана полета за Валенсия, за да представлява същата тази Сърбия на Купа „Дейвис“.

Алекс Лазаров преди няколко дни го каза: „За да си голям шампион, първо трябва да си голям човек“. Приоритети бе, хора, приоритети. За единия приоритет е чики-рики във Франкфурт, за другия да играе за Сърбия. Единият не получи нищо от родината си и реши, че не е нужно нищо да ѝ дава. Другият получава любов и признание от сънародниците си и е решил, че трябва да дава още повече.

Та да, затова казвам: Да живее Сърбия! Държава с по-малка площ, идентичен брой населяващи я и с почти същата съдба като нас през последните векове. Разделя ни една граница, а всъщност сме на различни планети. Едните пазят традициите, ценностите си и се подкрепят в добро и в лошо, другите не вярват дори на майка си, камо ли на някой минувач на улицата. Разединени, уморени и все нямащи време един за друг. Всеки се оправя сам за себе си и подрежда приоритетите си. Така, както не бива да се сърдим на Гришо, така нека не си се сърдим и след 50 години, когато тук няма да има почти нищо. И когато най-вероятно няма да се говори на български.